Бележки за една проведена научна конференция
На 5 май, 2012 г. в гр. Смолян бе проведена международна научна конференция „Помаците: версии за произход и съвременна идентичност”. Като организатори бяха посочени Нов български университет, Институт за изследване на близкото минало и Фондация за свободата „Фридрих Науман”. Основната група доклади на поканените участници бяха свързани с темата за идентичността на тая група българско население: „Идентичност и идентичности на помаците в България” на проф. Евгения Иванова; „Идентичности – конструирани, вменявани, налагани…(когато изграждаш познание за българи мюсюлмани)” на доц. Ирена Бокова; „Идентичност на помаците в Турция” на д-р Георги Зеленгора; „Съвременният „внос” на идентичности при помаците в България” на доц. Соня Хинкова и др. Въпреки че в заглавията на докладите преобладаваше название помаци, някои от авторите използваха и название българи мюсюлмани. Но както изтъкна в изказването си добрият познавач на темата Стоян Райчевски, съставката мюсюлмани е нова и дава насока към строго конфесионална квалификация, която е общовалидна за изповядващите исляма. От своя страна название българи мохамедани, чиято употреба е възприета и утвърдена от родоповеда Стою Шишков, е намерило място и в научната литература.
За съжаление на актуалната тема за езика на това население бе посветен само един доклад, на доц. Елена Каневска „Помашкият език” като идентификационен признак”. В него като цяло не бяха представени нови, непубликувани още данни за опитите в Гърция да се създаде „помашки език”, но бяха споменати наблюдения на авторката и принципно бе отстоявана позицията че няма никакви лингвистични аргументи за утвърждаването на лингвоним помашки език.
Все пак темата за езика присъстваше в отделни доклади и изказвания. Така в доклада на проф. Ахмед Гюншен от Балканския изследователски институт в Одрин „Помаците като общност на Балканите и проявленията на тяхното самовъзприятие като турци” бе споменато, че помаците са турски преселници, възприели местния език. За съжаление не бяха представени никакви езикови факти, които да потвърдят тезата на автора. Разбира се, тая теза се поддържа и от други автори, но така изложена в научно съобщение на международна конференция, тя има голяма тежест и затова трябва да се внесе яснота относно правдоподобността й. В случая тезата се явява пореден опит на турски учени, неезиковеди, които нямат нужните познания за български език, да обобщават и вкарват в научно обращение такива идеи. Нужно е да се поясни, че за представяне на такава версия трябва да се представят неоспорими езикови данни от историческата граматика и от съвременното състояние на българския език и неговите диалекти. Важно е да се отбележи, че в Турция все още няма изграден славистичен център с добри специалисти – познавачи на българския език, които да правят изследвания. Нещо повече, турската езиковедска наука все още не е проучила основно турското говорно богатство, та да се занимава с характера и особеностите на българския език, на която основа да гради тези за произхода на езика на славянското население на Балканите.
Повторена бе и широко тиражираната от турски учени теза за ненасилственото приемане на исляма от местното християнско население с довода, че все още има оцелели българи, сърби и др. християни. В случая не е нужно да се посочва обемиста библиография, каквато съществува, за да се обори това мнение. Но е нужно да се обърне внимание на турските учени да не прекаляват в идиличното представяне на многовековното османско владичество на Балканите.
В своя доклад „Идентичност на помаците в Турция” етнологът Георги Зеленгора прокламира нуждата от създаване на научна дисциплина помакология, без да аргументира своето предложение, а и да сподели какви научни направления би включвала тя, както и каква насоченост биха имали те. В изказването си при обсъждането на докладите той отиде и по-далече, като възкликна „Защо да няма помашки език?” Така за пръв път български учен, който обаче не е езиковед, се обяви за утвърждаването на термин помашки език. Ако това беше направено от някой обикновен автор на книга, посветена на тая група българско население, който няма нужните познания за българския език и за неговите особености, изявлението би било прието с нужното разбиране. Но когато това се афишира от учен, е нужно да се запитаме какви са неговите лингвистични мотиви и като цяло научни критерии. И тъй като младият учен етнолог вероятно няма нужните езикови познания, би било добре да изкара курсове по българска диалектология, по история на българския език (историческата му граматика), по етнолингвистика и социолингвистика в Института за български език или в СУ, след което чак да се захваща да създава и утвърждава лингвоними на основата на изконни български архаични и самобитни говори. Несъмнено трябва да се обърне внимание на ръководството на института, в който работи тоя български учен, за да се уточнят позициите на ръководството и членовете на научното звено, към което е включен, по въпроса за това приемат ли те становището за съществуването на помашки език. Важно е да се отговори и на въпроса трябва ли български учени да се включват в опитите за създаване и утвърждаване на нови езици на основата на самобитни и автентични български говори? Пресни са примерите за сътворяването през 1944 г. на македонския език, в основата който са залегнали българските говори от етнографската област Македония, и на неуспешния опит в бивша Югославия да се сътвори малко преди разпадането й шопски език на основата на българските говори в Западните покрайнини.
Всички тия въпроси чакат своите отговори и поради голямата актуалност в днешно време на темата за разкъсването на българското езиково землище чрез създаване на регионални писмени норми, които обслужват чужди политически интереси.
За съжаление на проведената научна конференция в гр. Смолян не бяха поканени да участват български учени историци, етнолози, фолклористи, езиковеди – добри специалисти в своята област, които провеждат свои проучвания в Родопите, сред местното българско население от двете конфесионални групи, за да се чуят повече мнения и да се разгледа по-цялостно темата за българоезичното мюсюлманско население, живеещо днес в и извън територията на България.
доц. д-р Георги Митринов
- 0,5 MB).