Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ в. (върху текст на Тихонравовия дамаскин)
Поздравявам авторския колектив, и, разбира се, Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН с отпечатването на безценен труд като настоящия исторически Речник на книжовния език от ХVІІ в. на народна основа (върху текст на Тихонравовия дамаскин)!
Безспорно това е едно от най-сериозните постижения на нашата историческа лексикография, което излиза сравнително наскоро след втория том на Старобългарския речник. Речникът е значителен принос и на славянската лексикография, плод на международно българистично сътрудничество.
Речникът е уникален и съдържа важен материал от Тихонравовия дамаскин – труд от 40 слова от т. нар. Предвъзраждане – епохата на ХVІІ в. В него се представя, въпреки всички условности на църковнославянския език, развитието и обликът на българския език в този период, представен в дамаскините. Забелязват се проявите на аналитизъм, въпреки стремежа към запазване на графиката, осъщественото до този период руско влияние, но и редица диалектни особености на езика от този период. Така че речникът дава материал и за изследване на българската историческа диалектология.
Важно място в осъществяването на речника, неговата организация, ръководство и редакция има проф. Евгения Дьомина, виден представител на славистиката и българистиката. В предговора от проф. Дьомина, която е автор на задълбочено изследване върху същия дамаскин, е представена предимно лексикографската характеристика на речника. Огромна е подготвителната работа по труда, обмислен и ръководен предимно от Е. Дьомина, но редактиран и от Ваня Мичева и Солвейг Сеизова в последния етап.
Речникът включва над 6000 речникови статии от всички материали в посочения дамаскин от 320 листа (640 стр.). Лексикографските принципи са добре обмислени и аргументирани. Словникът изчерпва лексиката на дамаскина, като включва и собствени имена – лични и географски, жителски и етнически. Изчерпани са и всички фонетични варианти на думите. С поставените в предговора проблеми тази част на речника има и самостоятелно научно значение.
Постижение на авторския колектив е тълкуването на думите. Речниковата статия е съдържателна с поместването на всички контекстуални употреби на думите, с посочените значения – преки и преносни, нюанси и образни употреби. Избраното синонимно тълкуване е положително решение, още повече, че са използвани и синоними от ХVІІ в., диалектни и остарели думи. Постигната е графична четивност на лексемите. Илюстративният материал е добре поднесен. Особена сполука е представянето на устойчивите словосъчетания. Основателно те са отделени по-свободно, като не обхващат само чиста фразеология.
Безспорен принос на речника е приложеният към всяка дума индекс на всичките й употреби в съответни форми.
Енциклопедичното обяснение пък на собствените имена дава изключително полезна историческа и културна информация.
Можем да сме горди, че в навечерието на предстоящите Конгреси по българистика и славистика нашите езиковеди – историци на езика се представят с толкова сериозен и значим труд, който отразява както езика на определен исторически период, така и вижданията, редица разбирания и ценности на нашия народ от тази епоха, който отваря прозорец към култура, незагаснала в няколковековния живот под чуждо политическо и културно господство.
Да ни е честит речникът и да са живи и здрави авторите му за нови постижения в тази област!
20.V. 2013.
- 0,5 MB).