НАГРАДИ
Връчване на наградата "Фонд академик Владимир Георгиев"
Институтът за български език "Проф. Л. Андрейчин" и Националният дарителски фонд "13 века България" ви канят на връчването на наградата "Фонд академик Владимир Георгиев", което ще стане на 17 февруари (понеделник) в 10.30 часа
в Представителството на Европейската комисия в България
(ул. „Г. С. Раковски” № 124, София)
За наградата
След почти 20-годишно прекъсване по идея на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН е обновена наградата "Фонд академик Владимир Георгиев". Преди това беше обновен статутът на Фонда „Академик Владимир Георгиев”, който се появява в изпълнение на волята на изтъкнатия учен-езиковед и направеното от него дарение в размер на 40 000 лв. След кончината му (1986 г.) е открита целева партида „Фонд академик Владимир Георгиев” в Националния дарителски фонд "13 века България". Тя осъществява цялостната си дейност чрез ръководен съвет с петгодишен мандат, избиран на заседание на Управителния съвет на БАН.
Наградите са годишни индивидуални – за най-добър труд по езикознание и за постижения в областта на езикознанието, както и колективна награда. Предложения се правят ежегодно до 1 октомври. Първата награда се присъжда на публикуван езиковедски труд, който представлява голям и оригинален научен принос в дадена област на езикознанието.
Отличието се изразява в плакет, грамота и (при възможност) парично изражение от 200, 300 или 500 лева, в зависимост дали е първа, втора или за колектив. Връчва се на рождения ден на акад. Владимир Георгиев – 16 февруари.
Едни от последните носители на наградата са проф. чл.-кор. Дора Мирчева, проф Владко Мурдаров, акад. Михаил Виденов.
За академик Владимир Георгиев
Академик Владимир Георгиев (1908-1986) е български учен езиковед с международна известност и признание.
Научните му трудове са свързани с основни проблеми на индоевропейското езикознание – родствените отношения на индоевропейските езици, въпросите за праезика и прародината, за древните езици в Мала Азия, за езика и произхода на етрусите, балто-славянското езиково родство. В областта на балканското езикознание разграничава тракийския език от фригийския и дакийския, определя мястото на тракийския и илирийския между другите индоевропейски езици.
Завършил е класическа филология в Софийския университет (1930). Специализира индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет, където защитава докторат (1933-1934). Прави специализации в университетите в Берлин, Флоренция, Париж.
Бил е:
ректор на СУ (1951–1956), заместник-председател на БАН (1959–1972), ръководител на Катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на СУ (1948–1974), директор на Института за български език при БАН (1951–1957), директор на Единния център по език и литература (1982-1986).
главен редактор на „Кратка българска енциклопедия“, „Български етимологичен речник“, сп. „Балканско езикознание“, „Енциклопедия „България А-Я“, „Енциклопедия „България“, том 1.
председател (1958-1963) и заместник-председател на Международния комитет на славистите, председател (1965-1967) и почетен председател на Международната асоциация за изучаване на Югоизточна Европа, заместник-председател на Националния комитет за защита на мира, член на Бюрото на Управителния съвет на Международния комитет по микенология, почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968), член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977).
Трудовете му са основоположни: „Предгръцко езикознание“ (монография, в 2 тома) „Тракийският език“ (1957), „Увод в езикознанието“ (1958),„Езикознание“ (1959), „Българска етимология и ономастика“ (1960), „Увод в историята на индоевропейските езици“ (на италиански език) (1966), „Траките и техният език“ (1977)