• НАЧАЛО
• СПИСАНИЕ
• РЕЦЕНЗИИ
• АВТOРИ
•  ДЕПО 
• СЪБИТИЯ
•  БЛОГ 

БРОЙ XXXIII

е-списание в областта на хуманитаристиката
за българистични изследвания в периода Х – ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. XIV, 2026, брой 33 – брой в развитие

Списание възникна като идея в Секцията за история на българския език
при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН.

Списание е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура“, Програма „Критическа литература“ в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

на Столична програма „Култура“ в сесиите за 2017 г. и 2018 г.;

на Фонд „Научни изследвания“ в конкурсите: „Българска научна периодика – 2019 г.“; „Българска научна периодика – 2022 г.“; „Българска научна периодика – 2023 г.“

Редакторски консултативен борд:

Еditorial consultative board:

Външен редакционен съвет:

External Editorial Board:

Редакционен състав:

Editors:

Брой ХХХІІІ на е-списание „Дзяло“ включва иновативни езиковедски проучвания на лексикално, фразеологично и паремиологично равнище, както и приноси към историята на българския книжовен език, терминологията, лексикографията от ХІХ в. и културната антропология. Литературоведският прочит на Борис Априлов е в светлината на теорията на автотекстуалността, в жанра на „разследващото литературознание“ е посветеното на Минко Николов. Вниманието на Младите в науката е насочено върху социологията на китайската авангардна проза, паметта на поета Петър Атанасов и автофикцията в българската литература на ХХІ век. Трагичните „провалени“ герои в оперите „Янините девет братя“, „Цар Калоян“ и „Тракийски идоли“ (според българската театрална критика от 1866 до 1910 г.) се представят през оптическата перспектива за развитие на съзнанието на Ерих Нойман.
Актуални са изследванията върху историята на българските земи в Османската империя през XV–XVIII век, както и върху проблемите на българите в Западните покрайнини. Между живата практика и музейния фонд се анализира технологичната и лексикалната идентификация на някои традиционни строителни инструменти.
В Научно интервю се разкрива преводаческата дейност на Венеса Начева – един млад глас в българската полонистика.
Продължени са рубриките Нови книги и Рецензии.

Броят е в развитие и своевременно се попълва с новопостъпили материали и рубрики, съответстващи на тематичната му ориентация.

Issue XXXIII of the e journal Dzyalo brings together a broad range of contemporary scholarly contributions. The linguistic section presents innovative research at the lexical, phraseological, and paremiological levels, alongside studies in the history of the Bulgarian standard language, terminology, nineteenth century lexicography, and cultural anthropology. Literary studies are represented by a reading of Boris Aprilov’s work through the lens of autotextuality, while the contribution devoted to Minko Nikolov is situated within the framework of so called “investigative literary scholarship”.
The section Young Scholars in Science turns its attention to the sociology of Chinese avant garde prose, commemorative perspectives on the poet Petar Atanasov, and the phenomenon of autofiction in twenty first century Bulgarian literature. An analysis of the tragic “failed” heroes in the operas Yana’s Nine Brothers, Tsar Kaloyan, and Thracian Idols, as reflected in Bulgarian theatrical criticism between 1866 and 1910, approaches these works through Erich Neumann’s theory of the development of consciousness.
The issue also includes studies on the history of the Bulgarian lands under Ottoman rule from the fifteenth to the eighteenth century, as well as research addressing the situation of Bulgarians in the Western Outlands. At the intersection of living practice and museum collections, a separate contribution analyses the technological and lexical identification of selected traditional construction tools.
In the Scholarly Interview section, readers are introduced to the translation work of Venesa Nacheva, a young and emerging voice in Bulgarian Polish studies. The regular sections New Books and Reviews continue to expand the issue’s critical and bibliographic scope.
The regular sections New Books and Reviews continue to expand the issue’s critical and bibliographic scope.

The issue remains open and is updated on an ongoing basis with newly submitted materials and sections consistent with its thematic profile.

Езикът  /  The language

Марияна Цибранска-Костова (България, Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките). Капуцините в българските земи през Възраждането: отец Едуардо Валпа и българският език

Татяна Брага (България, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките). Рядко засвидетелствани мъжки лични имена в антропонимикона на бесарабските българи от Болградско през XIX век

Калина Мичева-Пейчева (България, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките). Названия за хора, медиатори между сакралното и профанното, в историята на книжовния български език

Цветелина Ангелова (България, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките). Концептът ИНДИВИД в българската езикова картина на света

Теодора Кръстева (България, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българска академия на науките). Концептът ОТЗИВЧИВОСТ като ценност в българската езикова картина на света

Литературата  /  Literature

Мая Горчева (България, София, Университет по библиотекознание и информационни технологии). Да застанеш пред стената (Автотекстуалност и сюжетни ядра при Борис Априлов)

Евелина Белчева (България, София). 1966. Последното действие Купел на очищението: Минко Николов

История  /  History

Стефка Първева (България, София, Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките). Нови изследвания за историята на българските земи в Османската империя през XV–XVIII век

Фолклор  /  Folklore

Мирелла Кафкова (България, София, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките). Между живата практика и музейния фонд: технологична и лексикална идентификация на традиционни строителни инструменти (по примери от с. Българи, Странджа, и с. Боженци, Централна Стара планина)

Културна антропология  /  Cultural Anthropology

Юлия Йорданова-Панчева (България, София, СУ „Св. Климент Охридски“)). Интерпретативната антропология като възможност за литературна антропология през призмата на постмодерната епистемология

Младите в науката /  Young people in science

Стефан Русинов (България, Пловдив, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“). Социология на китайската авангардна проза

Кирилка Демирева (България, София). Археология на премълчаните пространства

Ивона Въртелкова (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Автофикция на практиките: към една децентрирана теория на „аз“-а в българската литература на ХХI век

Вера Петрова-Иванова (България, София, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) Трагичните „провалени“ герои в оперите „Янините девет братя“,
„Цар Калоян“ и „Тракийски идоли“, представени през оптическата перспектива
за развитието на съзнанието на Ерих Нойман

Документът: научно интервю  /  The Document:
scientific interview

Емил Басат (България, София, Съюз на преводачите в България). Венеса Начева –
един млад глас в българската полонистика

Нови книги  /  New Books

Георги Цанков. Години от книжни калейдоскопи по време на война. Изд.: Прозорец, 2025, 624 с. ISBN 9786192433697                                                                                          [Рецензия]

Рецензии и обзори  /  Reviews and comments

Лидия Михова (Българско училище в Страсбург, Европейска асоциация „Кирил и Методий“, Франция; Институт за литература – БАН). Ценно изследване върху българската театрална критика. Николета Пътова. Българската драма и театър. Критическа хроника (1866 – 1910). Издателски център „Боян Пенев“ – Институт за литература при БАН, София, 2023. ISBN 978-619-7372-67-0

Симеон Янев (България, София). Литературните кръгозори на Георги Цанков

Георги Лозанов (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Другият от другата страна на обектива

Росица Лельова, Даниел Вачков (България, Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките). Нови изследвания върху Западните български покрайнини

In Memoriam

Емил Басат (България, София, Съюз на преводачите в България). В памет на Благовеста Лингорска (1938-2026). „Полският свят бе за мен глътка въздух…“

Броеве