ИНТЕРВЮТА
Ръкописите – размяна на културни гени
Д-р Предраг Матеич
Хилендарската изследователска библиотека и Центърът за средновековни славянски проучвания в Охайския университет в Кълъмбъс – САЩ са истинска съкровищница за палеославистиката. Те неизменно се свързват с имената на медиевиста проф. Матея Матеич и на наследилия го след песионирането му вече утвърден като славист, българист и палеограф Предраг Матеич – негов син. Не е често явление сърбин да защити дисертация в България, а преди това да изрови от книгохранилищата на Атон неизвестен български химнограф от края на ХІV в. – Ефрем. Днес той не само завежда т.нар. Хилендарска стая, но е издател на информационния вестник на Хилендарския център “Кирилско ръкописно наследство”, както и домакин на международния Летен институт по славянска палеография.
- Как възникна идеята за създаването на `Хилендарския проект`? Баща ви – проф. д-р Матея Матеич и вие бяхте едни от малкото учени, допуснати до сърцевината на Хилендарския манастир – ръкописната му сбирка?
Всъщност аз тогава дори не бях учен, а студент, завършил първи курс. Отидох с баща ми. Идеята не беше и негова, а на монасите на Хилендарския манастир, които са търсили начин да запазят библиотеката, ако случайно стане пожар, земетресение или друго бедствие. Първите разменени с бащ ми писма са от края на 1969 година. Тогава отиде за пръв път в Света гора. От монасите взе няколко снимки и едно пълномощие, за да покаже на университета в Охайо, че предложението им е наистина сериозно. Деканът разбра колко е важно, намери малко средства и през лятото на 1970 г. изпрати баща ми с един професор по фотография в Атон. Така са започнали да преснимат ръкописите. Бяха направили 139 ръкописа на микрофилм. Следващото лято отидох с баща ми. Не бях опитен фотограф, но не можех да изпусна изключителната възможност за мен сърбина, роден в Германия, израснал в атите да бъда в Хилендарския манастир. Отидохме за шест седмици и направихме 112 000 снимки на останалите нефотографирани ръкописи. Това беше ядрото на Хилендарската изследователска библиотека, която създадохме в Охайския държавен университет в гр. Кълъмбъс. Носи името Хилендар, в знак на почит към манастира и монасите, които са дали тази идея. Сега вече надхвърли съдържанието на Хилендарския манастир. Събраните микрофилми на ръкописи са от 100 различни сбирки от 23 държави. Смята се най-голямата такава библиотека в света с почти 5000 ръкописи на микрофилм.
- Как се добирате до ръкописите?
Не се добираме лесно. Това са национални ценности. За хората, които притежават ръкописи: библиотеки, музеи, църкви, са свещени неща. За тях не е лесно да правят копия, които ще се ползват в далечна Америка. От друга страна разбират, че е нужно да остане следа от тия паметници за бъдещето, ако случайно стане нещо с оригиналите. Така че трябва да имаме тяхното съзнание при преговорите, но вече натрупахме 30-годишен опит. Хората знаят: ние спазваме договорите, материалите се използват за научни цели, не продаваме копия. Знаят, че микрофилмите са достъпни за всеки, но се съобразяваме с авторските права, които поставят библиотеките - стриктно. А когато дойде човек при нас, може да ползва каквото имаме. Не всичко обаче се копира - зависи от отделните договори с институциите. При някои не може даже ред, от други - само някаква част.
- Колекционерите продават или по-скоро подаряват ръкописите си?
Понякога подаряват копия на своите ръкописи, друг път е на разменни начала. Ватикана например – продава копието на микрофилм. Това е в реда на нещата за някои библиотеки. Други пък не продават, но искат такса, ако човек желае да получи копие на микрофилма им. Много е относително. Опасно е да се каже продават. Те си възстановяват разноските, свързани с оригиналите.
- От кои архиви не може да се ксерокопират копия?
От Русия. За да получим възможността да притежаваме техните копия, бях напълно готов да подпиша договор, че ние няма да правим копия. Това беше заради спокойствието им. Иначе материалите могат да се използват при нас. Нямаме права да даваме никъде, на никого, дори ред. Надявам се след някоя година да направя нов договор със съвременна Русия и да намерим начин да улесним учените. Може би руските библиотеки ще ни разрешат да правим копие поне на част от микрофилма.
- Как съхранявате многобройните микрофилми и за колко години могат да се запазят в добро състояние?
Оригиналите на микрофилмите са на съхранение в друг щат, при специални условия, дълбоко под земята. Това са бивши мини, шахти, направени на стаички специално за целта - за съхраняване на микрофилми и архивни материали - с особени мерки за пожар. Имаме абсолютна гаранция за материаите, огромни мерки за сигурност. При авария се пуска специален газ, който маха кислорода. Дори са защитени ядрено. Там влизането е почни невъзможно. По-сигурно място от това няма! Такива скривалища има само на няколко места в Щатите. Нашето е в един от по-близките щати. Изпитания показаха, че съхранени по този начин, микрофилмите могат да служат на поколенията 500 години. От време на време им правим копия, за да могат учените да ги използват в Кълъмбъс.
- А колко са славянските ръкописи и кои са българските?
Ръкописите не могат да се делят, а са една обща култура. Те обясняват нашето минало, без тях сме като сирачета. Никой не знае точно броя на славянските, но мисля че са около 500 000. Досега ние сме събрали 1%. Сред тях има много, които показват пряка връзка с хора, чувствали се българи и места, които са се намирали в България.
- Как вие преценявате уникалността на Хилендарския център за българистиката и славистиката по света?
При нас изследователят веднага може да сравни материал от Йерусалим, от хранилищата на Русия или такъв, който се намира в България например. На едно място намира част от това което търси. Така му остава да издирва индивидуално по различните хранилища по-малко материал. Смятам че ние ускоряваме и улесняваме научната работа. Хора твърдят, че за една седмица могат да направят това, което на друго място за един месец.
- По какъв начин помагате на младите научни работници?
Хората още от времето, а и сега, ни дават пари като дарения. Ние ги събираме, всяка година трупаме лихва и консумираме само нея. Така че сме направили нещо, което ще помага за много години. Една част е предназначена за младите, защото по този начин осигуряваме бъдещето на науката. Мади не по години, а готови да поемат тази работа. Друга се използва за всякакви учени. Винаги повтарям – ние не каним хора. Те ни изпращат своите проекти. Можем да ги задоволим като материална база и да им помогнем да дойдат при нас. Нашите възможности разбира се не са неограничени, но се стремим всяка година да помагаме на 5 до 10 души да работят при нас.
- Имате ли някакви претенции към страните, притежатели на ръкописи, за да могат да ви бъдат също полезни?
Всяка държава, която има ръкописи чувства дълг към тяхното съхраняване. Пожелавам им успех в запазването. Защото ръкописите са уникални. Те са размяна на културни гени и ако изчезнат, то е завинаги. А с оригиналите могат да се случат всякакви неща – пожари, катастрофи. Моят призив е да ги запазят чрез микрофилм. Няма по-сигурен начин, дори чрез съвременното сканиране, запазването им е до десетина години. Така ще остане поне следа от оригинала. Пожарът, който унищожи Хилендарския манастир, потвърди колко беше правилно решението на монасите.
- Преди известно време стана голям пожар в Хилендарския манастир. Какво изгоря и дали огънят пощади обителта на Паисий Хилендарски?
Изгоря почти 2/3 от манастира и за лош късмет тази част, която последно беше реставрирана. Монасите изгубиха килиите си, килиите за гости, гостната трапезария, четири параклиса. Изгоря също великолепният вход на манастира с фреските, както и старини от 14 - 18 век. Пожарът се е спрял млко преди стената на библиотеката, благодарение на местонахождението и - не е могъл да прескочи височината.
Монасите не всеки път казват едно и също, може би не са съвсем сигурни, но ако е там, където показваха на баща ми че се намира килията на Паисий, където е била табелката, то тогава е изгоряла. Мисля, че е изгоряла.
Интервюто взе
Августа Манолева