ОБЩИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Янев, Борян. Образните сравнения с антропоцентричен характер в българския и английския език (изследване и речник), Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 367 с.
До появата на рецензираната книга авторът й Борян Янев ни е познат преди всичко с изследвания в областта на ономастиката. Завършек и обобщение на този етап от неговите научни търсения е книгата Система на личните имена в българския и немския език (Пловдив, 2009), оригинално и солидно съпоставително изследване на личноименните системи в два езика, което освен с теоретичните си постижения е ценно и като справочно помагало за имената в български и немски по отношение на тяхната етимология и разпространение.
В основата на новата книга на Б. Янев е залегнал хабилитационният труд, с който авторът му са хабилитира много убедително като доцент по общо и сравнително езикознание през 2013 г. Това означава, че научното изследване бе подложено на подробно и сериозно обсъждане в научния колектив, в който авторът работи, което само по себе си е гаранция за качество. Струва ми се, че Б. Янев е успял максимално да се възползва от препоръките и бележките, направени по време на предварителните обсъждания.
Още от заглавието на рецензираната тук книга научаваме, че този път Б. Янев се насочва към изследване в областта на фразеологията и по-точно, на сравненията; че фокусът е върху образността и върху антропоцентричния принцип в езика; че сравнението е съпоставително и визира българския и английския език.
S. Pronk-Tiethoff. The Germanic loanwords in Proto-Slavic. [Leiden Studies in Indo-European 20. Rodopi B. V.], Amsterdam - New York, NY 2013, 316 p.
През 1934 г. именитият славист Валентин Кипарски публикува един от своите капитални трудове, визиращ общославянските заемки от германски (Die gemeinslavischen Lehnwörter aus dem Germanischen). В него той разглежда критично предходни изследвания по този въпрос и след елиминиране на известен брой мними според него заемки представя корпус от около 80 думи, възприети в различно време от различни източници: прагермански, готски, балканогермански и западногермански диалекти.
Трийсет години по-късно беларуският лингвист Виктор Мартинов издаде своя монография за славяно-германските лексикални взаимоотношения (Славяно-германское лексическое взаимодействие древнейшей поры). Въз основа на анализирани от него семантични микроструктури той в крайна сметка оформя две групи заемки: германски в славянския език (общо 33) и славянски в германския (общо 38), при това и едните, и другите разпределени съответно в заемки с максимална относителна, със средна относителна и с минимална относителна надеждност за достоверност.
Очевидно фрапиращите количествени разминавания при окончателните резултати на тези двама автори, както и на становищата на още някои изследователи са подтикнали докторантката в нидерландския Лейденски университет Саския Пронк-Титхоф в началото на XXI век да поднови проучванията по въпросната проблематика, които впрочем датират от XIX век.
Vor genau 80 Jahren erschien in Helsinki Valentin Kiparskys bemerkenswerte Monographie "Die gemeinslavischen Lehnwörter aus dem Germanischen". Der namhafte Slawist setzte sich darin kritisch mit den zahlreichen vorausgegangenen Publikationen auseinander, welche die urslawisch-germanischen lexikalischen Wechselbeziehungen zum Gegenstand hatten. Das Ergebnis seiner Bemühungen äußerte sich in der Gruppierung der bis dahin behandelten Wörter in: "A. Echtslavische Wörter (die mit ihren vermeintlichen germanischen Quellen nichts gemeinsam haben bzw. urverwandt oder selbst die Quelle ihrer vermeintlichen germanischen Quellen sind); B. Entlehnungen aus nicht-germanischen Sprachen, die nicht als gemeinslavisch betrachtet werden dürfen; C. Germanische Lehnwörter, die nicht als gemeinslavisch betrachtet werden dürfen." Erst dann ging der Verfasser auf die nach seiner Meinung "gemeinslavischen Lehnwörter aus dem Germanischen (Entlehnungen aus dem Urgermanischen, Gotischen, Balkangermanischen und aus westgermanischen Mundarten)" ein. Aufgrund seiner Ausführungen betragen sie insgesamt ca. 80 Wörter. Ferner erwähnt er einige Fälle "wo beim heutigen Stande der Forschung eine Entscheidung unmöglich ist", nämlich vier Wörter und das Suffix -arь als "jedenfalls nicht slavisch" sowie sechs, die "echt slavisch sein können".
Важно постижение на родната ономастика
РЕЦЕНЗИЯ за за книгата на Тодор Балкански, Кирил Цанков „Енциклопедия на българската ономастична терминология. Към основите на българската ономастика”
Рецензираната книга на двамата известни и с други съвместни работи и с многобройни индивидуални приноси в областта на ономастиката е съставен с амбицията да представи съвременното състояние на науката за българската ономастика и нейната кратка история. Задачата на този труд е, от една страна, да запознае читателя с предмета на науката за собствените имена, който непрестанно се разширява; със специалната терминология на тази наука, с методиката на анализ на отделните изучавани в нея единици и т.н. Задачата на книгата е, от друга страна, да представи съвременното състояние на изследванията в отделните й клонове – във вид на библиография на авторски книги (монографии, сборници, непубликувани дисертации), студии, статии по отделни проблеми и чрез кратки силуети на творците на тази наука и най-важните им постижения. Няма съмнение в това, че е необходимо и едното и другото – като увод в историята и методологията за онези, които се интересуват от тази област или/и се занимават професионално с ономастика, както и като справочник за всеки, който проявява интерес или любопитство по отделни проблеми.
- 0,5 MB).