Еркеч – паметта на езика. Едно ново издание на Института за български език към БАН
В навечерието на 70-годишнината от създаването на Института за български език ‒ първият институт на Българската академия на езика, излезе от печат книгата Ерекеч - паметта на езика. Традиции и устойчиви тенденции в един архаичен български говор, говора на село еркеч (днес Козичино), Поморийско. Мултипринт, С., 2012, спонсорирана от фондация "Българска памет". Тя е дело на авторски колектив от Секцията за българска диалектология и лингвистична география: Сл. Керемидчиева, А. Кочева, Л. Василева, К. Първанов, З. Сертова, Ил. Гаравалова, Р. Чернева. Трудът представлява комплексно изследване на лексиката на село Еркеч, Поморийско, което обхваща 329 стр.
В първата глава на изследването е представено географското положение на селото и накратко се изнасят исторически, етноложки и демографски сведения за него. Посочени са интересни сведения, свързани с исторически артефакти и документи, със социалния и духовен живот на „ваяците”, които продължават да бъдат една от най-колоритните български етнографски групи. Отделено е внимание и на изселническите вълни, които са особено важни и с оглед на факта, че еркечкият говор е диалект не просто на едно-единствено селище, а е репрезентативен за цяла една диалектна област, каквато е Източнобалканската и част от Мизийската. В тази първа част са представени и етноложките, краеведски и диалектоложки изследвания за Еркеч.
Втора глава е посветена на обща характеристика на еркечкия говор. Много сполучлив е подходът на авторите, които обръщат особено внимание на устойчивите тенденции във фонологичната система на говора, респ. вокалната и консонантната. Те не повтарят механично известните досега изследвания на Г. Георгиев, Л. Милетич, Ст. Стойков, Ив. Кочев, Б. Байчев и други изледователи, които са описали подробно фонетичните и фонологични особености на говора. Стремежът очевидно е бил накратко да се посочи „кои са най-характерните собственодиалектни черти в областта на фонетиката и фонологията, които и до днес определят спецификата на еркечкия говор”, но едновременно с това да се набележат „и трайните тенденции, които се наблюдават в него през първото десетилетие на ХХI в.” Специално се подчертава, че и днес фонема широко е (ê) продължава стабилно да стои на своето място във фонологичната система на Еркеч, като все още запазва своя леко удължен характер, който, както и преди, няма фонологична, а само фонетична стойност. В същото време авторите изрично отбелязват, че от синхронно гледище трябва добре да се различават силната фонема ê и позиционният вариант на силната фонема а. Първата и до днес характеризира речта на всички поколения еркечани, като най-удължен характер има в речта на най-възрастните носители на диалекта (80–90-годишните). Тя е и фонемата, която за разлика от останалите във фонологичната система (и, е, у, о, а) почти винаги е натоварена и с удˆрен квантитет. Пềтници, дрỳмници на пềт’ срềшнали Бужề мàйка. Тà ша та испềди ут кềшти и др. В тази част от труда са направени интересни успоредици с фонетичната система на някои родопски говори. Лично за мен би било интересно да се добавят и някои съпоставки с тетевенския и стружкия говор, които, както е известно, също показват сходства с еркечкия по застъпника на стб. голяма носова гласна. Посочено е още, че в слаба позиция (извън ударение) фонема ê се реализира чрез позиционните варианти полуредуцирано а и по-рядко ъ, най-вече край сонори р и л. Представена е и диалектната подсистема на неударения вокализъм на еркечкия говор, която не се различава съществено от книжовната:
и у
(ъ)
е о
а
Различието се състои само в това, че вариант ъ е с много по-малка фреквентност и функционална натовареност в еркечкия говор отколкото в книжовния език. В работата се изнасят и немалобройни случаи, когато на мястото на традиционната за говора фонема ê вече се е настанила главно под влияние на книжовния език фонема ъ.
Специално внимание е обърнато на факта, че социолингвистичното изследване, извършено главно чрез метода на включеното наблюдение, е довело до извода, че информаторите от всички възрасти не се стремят да превключват кода в маркирана ситуация, напротив – нескрито се гордеят, че говорят по този начин. Затова и днес фонема ъ продължава да стои на периферията на диалектната фонологична система, където е било нейното място и преди повече от век. Тук много уместно е направено и едно кратко сравнение на състоянието на еркечкия диалект с говора на родопското село Момчиловци, Смолянско.
Сред вокалните фонологични особености на говора е спомената още изключително силната соноризация на гласните и съгласните; по-особеният изговор на ударената гласна а след веларна или лабиална съгласна; наличието на дифтонгоиди и протетични съгласни и др. В областта на консонантизма особено внимание е обърнато на хипернатовареността на фонемата х в еркечкия говор, която стои в ярко противоречие със ситуацията в по-голямата част от българските диалекти, в които изпада. Отбелязано е и голямото количество меки съгласни както в краесловие, така и в средисловие пред съгласна.
Важна глава в работата е „Устойчиви тенденции в морфологичната система на говора”, в която се акцентира специално върху изконните за говора и устойчиво проявяващите се нови морфологични черти: напр. формата за мн. ч. на съществителните имена от ж. р., която в традиционнния говор се е образувала с морфологичен показател -е, постепенно се измества от образувани с морфологичен показател -и форми, т.е. днес много по-често се чува: бàби, кòзи и пр. вместо изконните за диалекта: бàбе, бỳчке; определените форми за мн.ч. на съществителните имена от м. и ж.р., които все още са по-близо до старото състояние – тип кàмъчкит’а, мнỳчкит’а, мòмит’а и др.; съществителни имена, които имат различна от книжовната родова определеност; специфични форми на третоличните местоимения за 3л. мн.ч. тий ‘те’; вторичните несвършени глаголи от типа на: нам’àргам, напàргам, напềлгам, натвàргам, натềргам и др.
Специално внимание се обръща на една много специфична морфологична черта на диалекта – съществуването на особени форми на наречието зимàй, което се схваща от носителите на диалекта като глаголна форма и се третира като такава: зимˆй ‘студено; студено ми е’ и др. Адвербиалната форма има не само сегашно, но и минало несвършено време и е резултат от хипостаза на съществително и глаголно окончание: Ч’уч’ỳрки вùс’ат ут стрềҹхите, зимàй йе; Хчèра зимàйеше.
В работата се акцентира и върху редовната употреба на живите и днес и характерни преди всичко за македонските, някои тракийски говори и български говори в Румъния глаголни конструкции на глагола имам/н'àмам + страдателно причастие: Имам с’àту дùни. Имам гу вùдену туòс чулềк.
Както вече бе казано, усилията на авторския колектив са били насочени преди всичко към максимално пълното събиране, систематизиране и представяне в лексикографски вид на диференциалната лексика на еркечкия говор, което досега не е извършвано. В предишните проучвания лексикалноте богатство на диалекта е представeно едностранчиво, еднотипно и фрагментарно. Затова особено внимание заслужава Част 3. Устойчиви тенденции в лексикалната система на говора, която е своеобразен мост към самия Речник на еркечкия говор, представен в ІІІ Глава. Речник.
В лексико-семантичен аспект диалектът е представен както в най-архаичния си вид, така и във вида, който се говори от средната и най-младата възрастова група. По този начин се представят различни хронологични пластове на диалектната лексика (в речника те са обозначени със съответните стилистични бележки остар. и нов.), но и лексиката наистина се репрезентира в автентичния си вид, в който е записана в средата и края на първото десетилетие на ХХI в. Замисълът на Речника, той да включва собственодиалектна лексика, т.е. главно лексикални диалектизми, които всъщност създават лексикалните различия на диалектно равнище, е изпълнен на завидно лексикографско равнище. В него са поместени и фонетични диалектизми, които по формален вид са твърде далеч от книжовните си съответници. Включени са и думи, които на пръв поглед изглеждат проникнали изцяло под книжовно влияние, но лексико-семантичната парадигма на думите, свързани с общото значение се явява по-скоро в подкрепа на домашното словотворчество.
От материала личи, че богатата еркечка лексика представя многобройни терминологични единици за названия, свързани с неживата природа, природни обекти и атмосферни явления, дома и бита, двора, различните селскостопански постройки в него и помещения за добитък, приготвянето на храната и храненето, облеклото и накитите, календарните празници и обичаи, вярванията и суеверията, родствените отношения, човека, човешките качества и неговите действия, земеделието, растениевъдството и животновъдството, болестите, растителния свят, дивите животни и птици и пр. Тази терминологична лексика включва много непротивопоставни диалектизми (както формално, така и семантично), тъй като те са названия от специфичната материална и духовна култура на еркечани, напр.: дивàчка ‘кръстоска от питомно и диво прасе’, нàзми ‘младо женско прасе, което ще ражда за пръв път’, пèл’еш ‘украшение от лазарския костюм’, п’ềт’ак ‘долната твърда част на терлик’, рỳменик ‘обреден сватбен хляб’, русàла ‘ден през пролетта, на който жени се събират през деня на седянка, за да има богата реколта и да е спорна работата, като всяка от жените си работи нейната работа’ и мн. др.
В работата по-голяма е частта на противопоставните диалектизми, т.е. на тези, които се различават формално от книжовните си семантични съответници: мùхчи ‘мишле’, мъртвинề ‘усойка’, нут’àлу ‘влага, влажно петно’, пềструшка ‘болестта шарка’ и др.
От представения речник става ясно, че в говора са налице и немалко на брой семантични диалектизми, т.е. диалектни думи, чието съвпадение с книжовните е само формално, но не и семантично: бакшùш ‘1. Подарък на младоженците от сватбарите; 2. Пари, който младоженецът дава на бащата на булката като откуп; бỳчка ‘бонбон’, крùу ‘дните между Игнажден и Коледа, в които не се работи, за да се умилостивят злите сили, които бродят по земята по това време – поверие. Н’е рèжим с нòйци, вàрд’им за крùу’; лупàтка ‘част на забраден ръченик – останалата да виси отзад след прегъването му и забраждането му: На лупàтката на ръч’анùка слàгам мандзỳрки — сùни сèнце вис’ềт’ и др.
Особено интересни са синонимните отношения, развили се в собственодиалектната лексикална система, които се основават на общност в значението. Към тези случаи в труда са посочени глаголи, свързани с опозицията по вид и начин на протичане на действието: кл’ỳва несв., кл’ỳхна св. - от една страна и кл’ỳфкам и кл’ỳхам - от друга. Фактът, че авторите отразяват семантичното различие между тези глаголи, сам по себе си е пример за старателната работа върху речниковия материал.
Едно от големите достойнства на речника е представянето на богатата полисемантична сфера на лексемите: гагỳчка ‘1. Кукичка. 2. Формата на буквата Г. Д’ацàта пùшат гагỳчки. 3. Качулка. Загагỳчиlа гу с инҹ гаг²чка’.
От речника личи, че лексиката, събрана в речника на еркечкия говор, притежава богати словообразувателни средства за създаване на множество умалителни имена и тяхното присъствие се забелязва веднага. От диахронна гледна точка производни имена от този модификационнен тип са напр.: бл’eштỳл’ка, бỳчка, л’утнùчка, лъкˆтничи, лъкатỳшка, манЈстичка и др., но не по-малък интерес представят синхронните образувания като: дрùпка, дж’ỳнка, куòкал’чи, мùс’анци, мùнинку, пашкỳл’чи, пùл’анци, пръхчùнка, пỳкал’чи, хирùтка и др.
Изключително богата е и фразеологията на еркечкия говор, която е разгледана накратко в контекста на лексикологията. Включването в Речника на устойчиви сравнения, идиоми и др. фразеологични съчетания е много важно, тъй като те са свидетелство не само за творческите възможности на своите създатели, но и база за изучаването на народопсихологията и колективната философия.
Що се отнася до структурата на речника – лексикографските единици са подредени по традиционния за нашата лексикографска практика азбучно-гнездови принцип. Всички части на речта оформят самостоятелни речникови статии с изключение на миналите причастия и някои други форми на имената (мн.ч. и др.), които се подават в края на речниковата статия след знак →. Възвратните глаголи имат самостоятелни речникови статии. Причастия, чиято формална и семантична връзка с глагола е отслабнала, или чието значение е различно от това на съответния глагол, оформят самостоятелна речникова статия.
С препратка към първата по азбучен ред дума се подават и лексемите, за които са установени пълни синонимни отношения. Ако синонимите са повече от два, за да се разкрие по-пълно синонимното диалектно богатство, при препращането това се отразява при последния по азбучен ред.
След заглавната дума се дава граматична характеристика. След нея с различни квалификатори – шег., пейор., увел., умал., груб., ирон., нов., остар. и др. се прави кратка стилистична характеристика на диалекта.
При представянето на съществуващите системни взаимооотношения в семантичната сфера на лексемите в еркечкия говор е очевидно старанието на авторите да постигнат йерархизиране на значенията: на първо място се изнася основното (първичното), на второ място – производното (вторичното), на трето място – преносното значение и т.н. Тълкуването на значенията се извършва по два начина: синонимно и описателно, като за специфични за местната култура реалии и явления дефинициите са по-разгърнати.
Работата включва още Списък на информаторите; Образци от говора и Фотографии.
В заключение може да се обобщи, че книгата Еркеч - паметта на езика представлява едно професионално изпълнено описание на лексикалната система на диалекта, като при това са представени и неговите най-специфични фонетични и морфологични особености. Колективът е изпълнил успешно задачата да събере, систематизира и опиши словното богатство на една от най-интересните диалектни подсистеми на българския език. Рецензираният труд е изработен с висока научна компетентност и ерудиция. Авторите са показали изключително старание при поднасянето на събрания от тях богат материал. Речникът, който представлява основната част на труда, е изграден според съвременните изисквания. Трудът е важен принос за българската диалектология. Той ще представлява интерес не само за специалисти по българска диалектология, но и за широк кръг слависти, историци и културолози у нас и в чужбина.
Лучия Антонова-Василева
- 0,5 MB).