Национална конференция с международно участие „70 години българска академична лексикография“

            От 24 до 25 октомври 2012 г. в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при БАН се състоя Шестата конференция с международно участие по лексикография и лексикология. Тя беше посветена на 70-годишния юбилей на Института, както и на 70-годишнината на българската академична лексикография. Организатори на конференцията бяха Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Българското лексикографско дружество и Секцията за българска лексикология и лексикография при Института. В конференцията взеха участие близо 70 учени от 10 европейски страни: България, Русия, Беларус, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Румъния, Норвегия и Франция.

            Българските участници представиха с доклади редица национални академични и университетски центрове като Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, Кирило-Методиевския център, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Нов български университет, Университета по библиотекознание и информационни технологии, Военната академия „Г. С. Раковски“, Висшето военноморско училище „Н. Вапцаров“ – Варна, Русенския университет „А. Кънчев“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Голяма част от чуждестранните гости бяха представители на академични центрове и институции, които са дългогодишни партньори на Института за български език в международни изследователски проекти и програми.

            Конференцията беше открита от председателя на Българското лексикографско дружество проф. д.ф.н. Лилия Крумова-Цветкова. Приветствия към участниците поднесоха директорът на ИБЕ проф. д-р Светла Коева, както и акад. проф. д.изк. Светлана Куюмджиева, заместник-председател на БАН. В рамките на официалната церемония по откриването на конференцията с наградата „Златна значка на ИБЕ” за дългогодишен принос към българската лексикография и лексикология бяха удостоени видни български и чуждестранни учени: проф. Малгожата Коритковска (Полша), доц. Юлия Балтова, проф. Стефана Калдиева-Заариева, д-р Сабина Павлова.

            В общата сесия бяха изнесени седем пленарни доклада от поканени утвърдени български и чуждестранни учени – чл.-кор. проф. Емилия Пернишка (Съвременни аспекти на лексикологията), доц. Юлия Балтова (Стойко Стойков и българската лексикография), проф. Мария Шимкова от Словакия (Язык – корпус – словарь), проф. Светла Коева (Компютърна лексикография – традиции и предизвикателства), проф. Лилия Крумова-Цветкова (Българската лексикография в началото на XXI в.), проф. Хана Гладкова от Чехия (Нормата на книжовния език в речника) и проф. Иван Касабов (Типове значения и лексикографски дефиниции). В докладите се засягаха различни въпроси, свързани с актуалното състояние и перспективите за развитие на лексикологията и лексикографията у нас и в други славянски страни, както и с прилагането на съвременни методи и подходи в тези две научни области.

            След пленарната сесия доц. Диана Благоева, ръководител на Секцията за българска лексикология и лексикография, представи нови издания на Секцията – речници, монографии, сборници и библиографии, публикувани през последните три години.

            Работата на конференцията продължи в две паралелни сесии с доклади, обединяващи се в няколко тематични направления, които отразяват съвременното състояние на лексикографията и лексикология като научни области със своя специфична проблематика, история и перспективи за развитие.

            Бяха засегнати въпроси, свързани с типовото и жанровото разнообразие на речниците (З. Харитончик), с изграждане на структурата на речниковата статия с оглед на представяната в нея информация: граматична (М. Димитрова, Т. Бояджиев, Й. Йованович) или семантична (Н. Костова, Ат. Атанасова, Е. Мирчева).

            Бяха представени и доклади, разглеждащи проблеми на двуезичното лексикографско описание (В. Косеска-Тошева и  Й. Сатола-Сташковяк, Ро Хауге, М. Кошкова, Цв. Аврамова), специализираните речници (Л. Байрамова и Д. Москалева, Т. Илиева) и учебната лексикография (Д. Иванова, И. Платонова).

            Нов момент за конференцията беше големият брой доклади, представящи приложения на информационните технологии в почти всички етапи на  лексикографската работа (Св. Коева и колектив, Е. Паскалева, Д. Майхракова, В. Стойкова), както при изграждането на семантични мрежи (В. Барбу Митителу).

            Значителна част от докладите бяха посветени на проблеми, свързани с лексикалната семантика и словообразуването (М. Чоролеева, М. Божилова, М. Стаменов, Цв. Георгиева, Й. Трифонова, П. Легурска, Е. Македонска), лексикалната и именната класификация и употреба (М. Лакова, Б. Тодорова), както и с лексикалните заемки от чужди езици (Т. Милосавлевич и Й. Илкова). Внимание беше отделено на появата на новите думи в езика – теория, пътища за възникване и начини за лексикографската им разработка (Д. Благоева, С. Колковска). Бяха разгледани и някои въпроси от когнитивната лингвистика (Д. Илиева).

            Много докладчици засегнаха проблемите за изучаването и лексикографското представяне на фразеологията и паремиологията (Ст. Калдиева-Захариева, Л. Байрамова, В. Гливинская, Др. Мршевич-Радович, Г. Молхова, Ст. Георгиева, Сл. Керемидчиева, Р. Петрова, Св. Шулежкова).

             Терминологичната проблематика беше разгледана в ракурса на миналото и в контекста на сегашното ѝ състояние с доклади, представящи концепции, организиране, подбор и класификация на термини от различни области (М. Попова, В. Георгиева, Н. Василева, К. Симеонова), както и използването на новите технологии в тази област (Ек. Петкова).

            Голям брой доклади бяха посветени на диалектното разнообразие на българската лексика (Л. Антонова, А. Кочева-Лефеджиева, Л. Василева, Г. Митринов, Ил. Гарвалова), както и на етнолингвистична и лингвокултурологична проблематика (В. Мичева, К. Мичева-Пейчева, В. Венкова).

            Представените на Шестата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология научни доклади бяха на високо научно равнище, гаранция за което е внимателният им подбор, осъществен от програмния комитет. Те ще бъдат публикувани в специален сборник.

            Придружаващо конференцията социално събитие беше организираната на 26 и 27 октомври екскурзия до Копривщица – родния град на големия български лексикограф Найден Геров, което допринесе за общия дух на неформални научни дискусии и взаимни контакти.

            Участниците както от страната, така и от чужбина, изказаха задоволството си от организацията и провеждането на конференцията, от нейното високо научно равнище. Научната проява беше отразена и в медиите със съобщения в печата и телевизионни репортажи.

            Шестата национална конференция с международно участие по лексикография и лексикология показа, че академичните лексикографски и лексиколожки изследвания в България са сфера на активна научна дейност и практически разработки, основани на десетилетни традиции. Сега те се развиват бързо, като ползват модерните научни методи и информационните технологии и предлагат научни резултати и постижения, сравними с най-добрите в тази област. За отбелязване е и фактът, че в конференцията взеха участие изследователи от различни възрасти – от член-кореспондентите до най-младите – студентите дипломанти, което показва приемствеността и стабилността в развитието на тази научна област в България.

           

Велислава Стойкова Институт за български език “Проф. Л. Андрейчин”


Публикувано на: 07.01.2013 г.  |   Автор: д-р Велислава Стойкова / Dr. Velislava Stoykova

Категории




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на рубриката & bdquo;Рецензии и коментари” представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.