ВСИЧКИ РЕЦЕНЗИИ
Рубриката „Рецензии и коментари” се финансира от спечелен конкурс на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите 2012 и 2014 г.
Това е рубрика, в която даваме пространство за всички ваши рецензии, коментари, отзиви. Често трудно намираме място за този жанр в изданията. Ако се чудите къде да публикувате вашия материал, можете да се възползвате от мястото, което ви предоставяме – безплатно! Ако пък вече имате публикация при нас, чакаме и още.
Йосиф
Някои от лицата и събитията в този разказ са художествена измислица.
В студената и мокра мартенска вечер всичко беше отвратително. Както всички други, и този вагон беше претъпкан с гладни, жадни, вцепенени от тих ужас хора, вперили в него немигащи въпреки умората очи. Военният лекар капитан д-р Гюзелев подтискащо усещаше в тези погледи очакване за някакво чудо и знаеше много добре защо. Беше му противно, беше му гадно, че точно в неговото дежурство се падна този идиотски и типично по немски ненужен преглед на „здравословното състояние” на хора, чието здравословно състояние нямаше как да е добро, пък и едва ли имаше някакво значение. Една ужасяваща мисъл се бе задръстила в съзнанието му още в първия вагон на първия ешалон – тези хора пътуват към смъртта си и здравословното им състояние няма абсолютно никаво значение и не играе никаква роля в неизбежността на този факт.
НА БРЕГА, НА ВИСОКОТО - двадесет и две години по-късно
„ ......Да, фар не стои в ниското... Той стои на бряг, на ръба между земятя и водата”
Из „Фарът и неговият пазач”, с благодарност и признателност на приятеля Николай Петев.
Всичко или почти всичко за Фара вече е казано в литературата, а когато е казано добре, излиза, че нищо не може, а и не трябва да се добавя. Но ако Фарът вече не е този, същия? А тогава какво става с неговия пазач? Какво става с един фар, когато той вече е ненужен или някой просто го обяви за такъв? Въпросът е сложен, защото не е ясно как един фар може да е нужен и поради това важен и после, изведнъж да стане неважен и поради това ненужен, защото фарът е не просто някаква си постройка, да речем като обор в ТКЗС – има ТКЗС, има обор, няма ТКЗС, а оборът го има, ама ги няма кравите.
Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ в. (върху текст на Тихонравовия дамаскин)
Поздравявам авторския колектив, и, разбира се, Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин” при БАН с отпечатването на безценен труд като настоящия исторически Речник на книжовния език от ХVІІ в. на народна основа (върху текст на Тихонравовия дамаскин)!
Безспорно това е едно от най-сериозните постижения на нашата историческа лексикография, което излиза сравнително наскоро след втория том на Старобългарския речник. Речникът е значителен принос и на славянската лексикография, плод на международно българистично сътрудничество.