БРОЙ VII


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век
ISSN 1314-9067
год. IV, 2016, брой 7

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите през 2012 г. и 2014 г.


e-journal Dzyaloe-journal in the field of humanities dedicated to Bulgarian studies spanning 10-th through 21-st century
ISSN 1314-9067
NACID: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline),
IV, 2016, issue 7

The journal e-journal Dzyalo originated as an idea of the Department of the History of the Bulgarian Language at the Institute for Bulgarian Language Prof. L. Andreychin of the Bulgarian Academy of Sciences.

The journal e-journal Dzyalo was funded by the Criticism Programme of the National Culture Fund in 2012 and 2014;



Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. Хетил Ро Хауге (Норвегия)
доц. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. Kjetil Rå Hauge (Norway)
Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)

Редакционен състав:

Августа Манолева
Никола Обрешков
Светлозара Лесева

Editors:

Avgusta Manoleva
Nikola Obreshkov
Svetlozara Leseva

Езикът  /  The language

Пиринка Пенкова, (Дания, Калундборг) Приносът на славянския превод на Трето слово против арианите от Атанасий Александрийски за датирането на гръцкия извор

Диана Иванова, (Пловдив, ПУ „Паисий Хилендарски“) За един малко познат дамаскин от края на XVII век в ръкописната колекция на Народната библиотека „Иван Вазов“ Пловдив

Людвиг Селимски, (Полша, Висша школа за маркетинг управление и чужди езици, Катовице) Български фамилни имена от турски основи

Людвиг Селимски, (Полша, Висша школа за маркетинг управление и чужди езици, Катовице) Словообразуване и етимология

Зоя Барболова, (София, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“) [Бележка от Редакцията]   Българският говор в Николаевската Терновка (Украйна)

Саялы Аллахверди гызы Садыгова, (Института языкознания им. Насими, Национальной академии наук Азербайджана) Современное состояние терминообразования в азербайджанском языке

Виолета Косеска–Тошева, Йоанна Сатола–Сташковяк, (Варшава, Институт по славистика, Полска академия на науките) Български език, съпоставен с полски и други езици

Иво Панчев, (София, Институт за български език, БАН) Някои употреби на нецензурното название на мъжкия полов орган в българския и в руския език

Кристияна Симеонова, (София, Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“) За някои случаи на омонимия в съвременната българска политическа терминология

Елена Хаджиева, (София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Междукултурният диалог и вежливата реч в чуждоезиковите практики

Литературата  /  The literature

Камен Михайлов, (София, Институт за литература, БАН) Пробългарската и провизантийската партия в руските княжества (Х-ХIV в.)

Музейната хроника  /  Museum Chronicle

Румяна Пенчева, (София, Литературен музей) Влюбеният Хрелков

Образованието  /  The education

Елена Хаджиева, Радка Влахова, Тодор Шопов, Весела Шушлина, Рени Манова, Дейвид Мосъп, Петър Тодоров, (София, СУ „Св. Климент Охридски“) Европейско образование и съвременност

Младите в науката  /  Young people in science

Галя Господинова, (СУ,,Св. Кл. Охридски”, Богословски факултет) Съпоставка между Евтимиевия Служебник (Соф. 231) и Служебник на Българската православна църква

Книги и нови книги  /  Books and New Books

Орлин Стефанов, Антигона от Софокъл, 25 века по-късно. Нов прочит. София, 2014   [Рецензия]

Даринка Караджова, Сливен и Елена през Възраждането: принос към изследванията. София: Болид-инс, 2014   [ Рецензия]

Ирен Иванчева, Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). Просвета, София, 2015   [Рецензия]

Хилмар Валтер, Дитмар Ендлер, Нов българско-немски речник   [Рецензия]

Розалия Бикс, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева, Емилия Жунич, Български музикален театър 1890 – 2010. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Том ІV. Рецензии, отзиви, коментари. София: Гея-Либрис, 2015   [Рецензия]

Рецензии  /  Reviews

Елена Узунова, (Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", НБКМ) Даринка Караджова. Сливен и Елена през Възраждането: принос към изследванията. София: Болид-инс, 2014

Лъчезар Перчеклийски, (Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград) Istoriya Slavyanobolgarskaya. Gladichov's Copy. Study and Text. Bolid-Ins Publishing House, Sofia, 2012

Е. М. Лулудова, (Алматински филиал на Санкт-Петербургския хуманитарен университет на профсъюзите, Катедра по социално-културни технологии) Рецензия за монографията на д-р Орлин Стефанов „Антигона” от Софокъл. 25 века по-късно. Нов прочит. София, 2014

Николай Аретов, (Институт за литература, БАН) Ирен Иванчева, Гласове на жени в българската поезия. Аспекти на междутекстовост (от средата на XIX до 40-те години на XX век). София, Просвета, 2015.

Борис Парашкевов, (София) Х.Валтер, Д.Ендлер. Нов българско-немски речник. София, „Изток-Запад“, 2015

Елисавета Вълчинова-Чендова, (НБУ и Институт за изследване на изкуствата – БАН) Рецензия за академичния труд „Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл 1890 – 2010. Рецензии, отзиви, коментари”

Рени Манова, (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Иновативни практики в доцимологията

In Memoriam

Румяна Златанова, (Хайделберг, Славистичен институт, Университет „Рупрехт-Карлс“) Универсалният свят на езиковеда и България. В памет на проф. Макс Манголд (8.05.1922 – 3.02.2015)

Избрана библиография на Макс Манголд

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието, представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.