БРОЙ XI


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век
ISSN 1314-9067
год. VI, 2018, брой 11

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма "Култура" в сесиите за 2017 г. и 2018 г.

e-journal Dzyaloe-journal in the field of humanities dedicated to Bulgarian studies spanning 10-th through 21-st century
ISSN 1314-9067
NACID: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline),
VI, 2018, issue 11

The journal e-journal Dzyalo originated as an idea of the Department of the History of the Bulgarian Language at the Institute for Bulgarian Language Prof. L. Andreychin of the Bulgarian Academy of Sciences.

The journal e-journal Dzyalo was funded by the Criticism Programme of the National Culture Fund in 2012 and 2014;

Sofia Culture Programmethe Sofia Culture Programme in 2017 and 2018;


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Камен Михайлов (България)
проф. дфн Марина Смольянинова (Русия)
доц. Марина Фролова (Русия)

Еditorial advisory board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)
Prof. DrSc Marina Smolyaninova (Russia)
Assoc. Prof. Marina Frolova (Russia)

Редакционен състав:

Августа Манолева
Никола Обрешков
Светлозара Лесева

Editors:

Avgusta Manoleva
Nikola Obreshkov
Svetlozara Leseva


СКРЪБНО

Напусна ни внезапно проф. дфн КАМЕН МИХАЙЛОВ


Камен Михайлов бе член на редакторския консултативен борд на е-списание „Дзяло“ от четвърти брой, когато взехме решение за разширяване и обособяване на рецензентския състав по раздели. През неговия критичен поглед преминаваха всички текстове, свързани основно с раздела „Литература”, но и тези, които се отнасяха до възрож­денския период изобщо. Рецензиите му бяха винаги точно обосновани и обективни. Беше взискателен към научното ниво на авторите, както и към качеството на техните материали.

Камен Михайлов беше от изявените учени в Института за литература при БАН. При-носни са многоройните му публикации - студии, статии, монографии. Имаше огромен изследователски потенциал, научната му любознателност го подтикваше към неуморно издирване на нов изворов материал и към проучване на недостатъчно осветлени проблеми на литературната ни история.

През 1988 защитава успешно дисертационния си труд „Жанрови проблеми в творчеството на П. Р. Славейков“; през 2000 се хабилитира с труда „Текст и контекст у Ботев“; придобива научната степен „доктор на филологическите науки“ с „Български/булгарски образи в рускоезична среда“; през 2015 г. става професор с изследването „Мемоаристиката от ранните руско-турски войни“.

Камен Михайлов е бил хоноруван преподавател по нова българска литература в СУ

„Климент Охридски“ (1978, 1979), по българска възрожденска литература в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1989-94), по българска възрожденска литература, по фолклор, по нова и съвременна българска литература във ФИ „Любен Каравелов“ – Кърджали (1995-2004). Лектор по български език и култура в Брянския държавен университет „И. Г. Петровски“ (2005-2010), а от 2016 г. в Будапещенския университет „Лоранд Йотвьош“.

Камен Михайлов имаше разнопосочни таланти: занимаваше се с художествена дърво­резба, която представяше успешно и на изложби; фотографиите му бяха отличавани с награди; изнасяше концерти в Столична библиотека като пееше и свиреше на китара като истински бард...


Дълбоко сме покрусени, когато толкова надарени личности ни напускат преждевре­мен­но.
ПОКЛОН пред светлата му памет!


SAD NEWS

Prof. KAMEN MIHAYLOV has passed away suddenly


Kamen Mihaylov was a member of Dzyalo’s editorial advisory board since Issue 4 when a decision was made to expand and diversify the board of reviewers with experts in the various fields covered in the Review Section. All texts in the Literature Section as well as material related to the National Revival Period in general had to pass his critical eye.

His reviews were always extremely accurate and objective. He was demanding of the authors and the quality of their production.

Kamen Mihaylov was one of the prominent scientists working at the Institute of Literature with the Bulgarian Academy of Sciences.

According to the general assessment of his colleagues, with his numerous studies, articles and books Kamen Mihaylov lent a face to scientific life. He possessed a vast research potential that constantly prompted him to search for and accumulate an ever richer and new source material.

In 1988 he successfully defended his dissertation Genre Issues in the Works of P. R. Slaveykov; he attained an academic rank in 2000 with his study Text and Context in Botev and later acquired the degree of Doctor of Philological Sciences with his work Bulgarian Images in a Russian-language Environment; in 2015 he became a full professor with his study The Memoir Literature of the Early Russian-Turkish Wars Period.

Kamen Mihaylov used to be a part-time lecturer in New Bulgarian Literature at Sofia University St. Kliment Ohridski (1978, 1979), in Bulgarian Revival Literature at Plovdiv University Paisii Hilendarski (1989-1994), in Bulgarian Revival Literature, Folklore and New and Contemporary Bulgarian Literature at the Lyuben Karavelov Branch of Plovdiv University at Kardzhali (1995-2004). He was lecturer in Bulgarian Language and Culture at the I. G. Petrovsky Bryansk State University (2005–2010) and at the Eötvös Loránd University (since 2016).

Kamen was a man of diverse talents: an artist and an woodcarver with successful exhibitions and an award-winning photographer, he also used to sing and to play the guitar like a real bard and gave concerts at the Municipal Library.


We are deeply upset when such a gifted person leaves us prematurely.
Bow to his memory!


РЕДАКЦИОННО
Интердисциплинарният брой ХІ включва приноси на автори не само от различни страни на ЕС, но и от страни кандидат-членки на ЕС, проявили интерес към \ е-списанието с конкретни заявки за участие в името на безусловно интернационалната наука и култура. Предложен е широк тематичен спектър от областта на езикознанието, етимологията, историята на българския език, диалектологията, литературата, културологията, чуждоезиковото обучение на български, руски и украински език.

Броят е в развитие и постоянно ще се попълва с нови автори, материали и рубрики.


EDITORIAL
The interdisciplinary issue XI features contributions both by scholars from various EU member states and authors from candidate countries who have expressed an interest to publish their work in the e-Journal in the name of unconditionally interdisciplinary science and culture. This issue brings together a broad variety of topics in the area of linguistics, etymology, the history of Bulgarian, dialectology, literature, cultural studies, foreign language teaching.

The issue is in progress and will be duly supplemented with new authors, papers and sections.


Езикът  /  Language in Focus

Марияна Цибранска-Костова, (България, Институт за български език, БАН) Номоканонът на Slavia Orthodoxa от двете страни на Дунава и ръкопис BAR MS.SLAV.636

Татяна Илиева, (България, КМНЦ, БАН) Античната култура през призмата на средновековния български книжовен език

Людвиг Селимски, (Полша, Шльонски университет, Катовице) Християнското име Вакин

Зоя Барболова, (България, Институт за български език, БАН) Антропоними с предполагаем прабългарски произход

Красимира Колева, (България, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“; Украйна, Мелитополски държавен университет „Богдан Хмелницки“) Съвременните граници на мизийските говори

Георги Митринов, (България, София, Институт за български език, БАН) Антропонимични данни за българското християнско население на с. Дутли, Ортакьойско (дн. Черничево, Крумовградско) от 1906-1907 г.

Иван Г. Илиев, Маргарита Георгиева, (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Главанският говор: от Сакар до Бесарабия. Увод и преглед на досегашните изследвания

Демьяненко Б. Наталия, (Київ, Київський національний університет імені Тараса Шевченка, Институт филологии) Субстантивные фразеологические единицы с компонентом - названием человека (на материале польского языка)

Мария Калениченко, (Украина, Киев, Киевского национального университета имени Тараса Шевченко, Института филологии) Семантическая организация и модальные характеристики безличных предложений в чешском языке

Палмира Легурска, (България, Институт за български език, БАН) Аспекти на словореда в българския и руския език (върху преводен материал от художествен текст)

Ирина И. Короткевич, (Минск, Республика Беларусь, Белорусский государственный университет) „Словарь беларуского наречия“ И. И. Носовича в контексте славянского романтизма

Дискусионно  /  Under Discussion

Качената на 16.08.2018 г. дискусионна статия "За нашите писмена - сериозно и без патос" е свалена на 20.11.2018 г. по настояване на автора Иво Панчев.

Литературата  /  Literature

Татьяна Хайдер, (Украина, Киевский национальный университет им. Тараса Шевченко) Христианские мотивы в сюжетно-фабульной конструкции текстов массовой литературы

Вячеслав Короткевич, (Беларусь, Могилев, Могилевский государственный университет имени А.А. Кулешова) Специфика образной системы в беларуской драме абсурда конца ХХ века

Културологията  /  Cultural Studies

Цветана Георгиева, (България, София, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Катедра "Книга и общество“; Киевски национален университет "Тарас Шевченко", Институт по филология, Катедра „Славянски филологии") Митодизайн: Фрина - по примери от българската култура

Валентин Молодиченко, Наталія Молодиченко, (Україна, Мелітопольський державний педагогічний університет імені Богдана Хмельницького) Трансформація цінностей: протиріччя глобального та національного

Камен Дончев, (България, Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) – БАН) Опит за сравнение между българската обичайна система на наследяване и обичайните системи на наследяване във Франция и при мароканските бербери

Образованието  /  Education

Елена Хаджиева, (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Синтактична интерференция между българските и руските прости изречения

Интервю  /  Interview

Емил Басат, (България, Велико Търново, Издателство „Слово“) Професор Галя Симеонова-Конах: „Да познаваш още една култура, значи да имаш още една душа”

Фестивалите  /  The Festivals

Любомир Кутин, (Фестивал на оперното и балетното изкуство, Стара Загора) Светът на фестивалите - Теория и практика на художествените празници

Теодора Христова, (България, ЮЗУ „Неофит Рилски“) Значението на фестивала „Франкофоли“ в културата на Благоевград

Младите в науката  /  Young people in science

Рени Манова, (България, СУ „Св. Климент Охридски“) Речевите актове в съвременното чуждоезиково обучение

Нови книги  /  New books

Žeňuchová K., М. Китанова, P. Žeňuch (ed., red.) Jazyk a kultúra v slovanských súvislostiach. Zo slovanskej etnolingvistiky, Bratislava – Sofia, 2017, SK ISBN 978-80-89489-32-9. BG ISBN 978-954-92489-8-2   [Рецензия]

Йоанна Кирилова „Представата за ума в българската езикова картина на света“, Изд. „ДиоМира”, София, 2017, 201 с., ISBN: 987-954-2977-39-1   [Рецензия]

Митко Новков От Мърквичка до Минотавъра. ИК Жанет-45, 2017, 532 с. ISBN: 978 619 186 377 8   [Рецензия]

Калина Мичева-Пейчева Етнокултурната бинарност в средновековната българска литература. София: Диомира, 2017. 265 с. ISBN 978-954-2977-45-2   [Рецензия]

Васил Кондов Eзикът на българите на Пусто пладне (в Русия, СССР, Украйна и Молдова). История и съвременно състояние (класификация, библиография, карти, снимки, текстове). Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак”, Република Молдова. Тараклия. 2018, 250 с.   [Рецензия]

Елена Хаджиева, Радка Влахова, Весела Шушлина Светът на децата. Български език като чужд за деца. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 150 с.   [Рецензия]

Цветана Ґеорґієва Міфи та архетипи в болгарській літературі (друга половина 20. ст). АИ «Освіта України», 2018. ISBN 978-617-7625-14-7   [Рецензия]   [Рецензия]

Рецензии и отзиви  /  Reviews and Comments

Ваня Мичева, (България, Институт за български език, БАН) Žeňuchová K., М. Китанова, P. Žeňuch (ed., red.) Jazyk a kultúra v slovanských súvislostiach. Zo slovanskej etnolingvistiky, Bratislava – Sofia, 2017, SK ISBN 978-80-89489-32-9. BG ISBN 978-954-92489-8-2.

Ивона Карачорова, (България, Институт за български език, БАН) Йоанна Кирилова. „Представата за ума в българската езикова картина на света“, Изд. „Диомира”, София, 2017, 201 с., ISBN: 987-954-2977-39-1

Марина Владева, (България, Бургас, Университет „Проф. д-р Асен Златаров”) За Мърквичка, минотаврите и перипетиите на българското в образи и в думи
Митко Новков, „От Мърквичка до Минотавъра”; „Жанет 45”, Пловдив 2017 г., 530 с.

Ирина Михова, (Киевско дружество за българска култура „Родолюбие професор И.А. Стоянов“) Посланик на българската култура в Украйна

Надя Мискив, (Украйна, Лвов, Лвовски национален университет „Иван Франко“) „Митове и архетипи в българската литература (втората половина на 20.век)“ - съвременно българистично изследване на украински език

Кирил Първанов, (България, Институт за български език, БАН) Мичева-Пейчева, Калина. Етнокултурната бинарност в средновековната българска литература. София: Диомира, 2017. 265 с. ISBN 978-954-2977-45-2

Иван Г. Илиев, Маргарита Георгиева, (България, Пловдивски университет „П. Хилендарски”) Нова стъпка напред в историографията на бесарабската българистика
Васил Кондов. Eзикът на българите на Пусто пладне (в Русия, СССР, Украйна и Молдова). История и съвременно състояние (класификация, библиография, карти, снимки, текстове). Тараклийски държавен университет „Григорий Цамблак”, Република Молдова. Тараклия. 2018, 250 с.

Рени Манова, (България, СУ „Св. Климент Охридски“) Детската усмивка казва всичко
Елена Хаджиева, Радка Влахова, Весела Шушлина. Светът на децата. Български език като чужд за деца. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 150 с.

Милена Георгиева, (България, Институт за изследване на изкуствата, БАН) Благовеста Иванова. История на изкуството за студенти по архитектура и строителство и архитектура на сгради и съоръжения. Изд. Сиела. София, т. 1 – 2015, 192 с.; т. 2 – 2017, 228 с. ISBN 978-954-28-1723-9; 978-954-28-2255-4

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието, представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.