БРОЙ XII


електронно списание Дзялото е-списание в областта на хуманитаристиката за българистични изследвания в периода Х-ХХI век
ISSN 1314-9067
НАЦИД: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline)
год. VI, 2018, брой 12 - брой в развитие

Списание електронно списание Дзялото възникна като идея в Секцията за история на българския език при Института за български език „Проф. Л. Андрейчин”, БАН

Списание електронно списание Дзялото е финансирано от спечелени конкурси на Национален фонд „Култура”, Програма „Критическа литература” в сесиите през 2012 г. и 2014 г.;

Столична община програма "Култура"на Столична програма "Култура" в сесиите за 2017 г. и 2018 г.

e-journal Dzyaloe-journal in the field of humanities dedicated to Bulgarian studies spanning 10-th through 21-st century
ISSN 1314-9067
NACID: ДЗЯЛО. 1314-9067 (оnline),
VI, 2018, issue 12

The journal e-journal Dzyalo originated as an idea of the Department of the History of the Bulgarian Language at the Institute for Bulgarian Language Prof. L. Andreychin of the Bulgarian Academy of Sciences.

The journal e-journal Dzyalo was funded by the Criticism Programme of the National Culture Fund in 2012 and 2014;

Sofia Culture Programmethe Sofia Culture Programme in 2017 and 2018;


Редакторски консултативен борд:

проф. Пиринка Пенкова (Дания)
проф. дфн Румяна Златанова (Хайделберг, Германия)
проф. Илияна Марчева-Атанасова (България)
проф. дфн Клео Протохристова (България)
проф. дфн Марина Смольянинова (Русия)
доц. Марина Фролова (Русия)
проф. дфн Камен Михайлов (България)

Еditorial consultative board:

Prof. Pirinka Penkova (Denmark)
Prof. DrSc Rumyana Zlatanova (Heidelberg, Germany)
Prof. Iliyana Marcheva-Atanasova (Bulgaria)
Prof. DrSc Kleo Protohristova
Prof. DrSc Marina Smolyaninova (Russia)
Assoc. Prof. Marina Frolova (Russia)
Prof. DrSc Kamen Mihaylov (Bulgaria)

Редакционен състав:

Августа Манолева
Никола Обрешков
Светлозара Лесева

Editors:

Avgusta Manoleva
Nikola Obreshkov
Svetlozara Leseva

РЕДАКЦИОННО

Брой ХІІ на е-списание „Дзяло” включва не само познатите рубрики, но и новосъздадените Етнология, Изкуство и култура, През погледа на специалиста, Конференции.

Представени са приноси в областта на българската антропонимия, диалектологията и изучаването на българския език като чужд; българската литература между двете световни войни; средновековна София; обнародват се нови данни за български композитор от ХІХ в. и художественото изображение на Северното Причерноморие от ХVІІІ в.; за интегриращия културен диалог и съвременния глобалистки мит; разглеждат се проблеми на фалшивото научно публикуване в епохата на отворен достъп до интернет и пр. Актуални са информациите за интересни научни конференции у нас и в чужбина.

И с този брой „Дзяло“ утвърждава умението си да прилага в пълнота, от една страна, изискванията към реферираните (хартиени!) издания, но, от друга, да не се отказва от постигната свобода. Тя не е в разрез с качеството, нивото и разнообразието на представяните приноси. Вкл. с идеята ни за броеве `в развой` или за „нерегламентирани“ извънредни броеве.

Поздравяваме новия член на Редакторския консултативен борд – проф. дфн Клео Протохристова! Добре дошла!


EDITORIAL

Issue XII of the e-journal Dzyalo features not only well-established topics, but a couple of new ones as well: Ethnology, Art and Culture, The Expert’s Perspective, Conferences.

The issue includes contributions related to: Bulgarian anthroponymy, dialectology, the study of Bulgarian as a foreign language; Bulgarian literature between the World Wars, medieval Sofia; newly found data about a Bulgarian composer of the 19th century; the artistic image of the Northern Black Sea Coast Region in the 18th century; the integrating cultural dialogue and the contemporary globalist myth; predatory scientific publishing in the era of open access to internet, among others. The issue features announcements and information about scientific conferences held in Bulgaria and abroad.

With this issue we affirm once again our ability to apply the requirements for refereed (paper!) editions, without relinquishing our hard-attained freedom. This freedom does not mean making compromises with regard to the quality and variety of the accepted contributions. This is none the less true for the issues ‘in progress’ and the special issues.

Congratulations to the new member of the Editorial Board Prof. DrSc Kleo Protohristova! Welcome on board!


Езикът  /  Language in Focus

Зоя Барболова (България, Институт за български език, БАН) Лични имена от тюркски произход на исторически личности в българската антропоними

Георги Митринов (България, София, Институт за български език, БАН) Антропонимия на християнското население на Даръдере (дн. Златоград) от началото на ХХ век

Иван Г. Илиев (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Съпоставка между Маломировския говор в Елховско и Кайраклийския и Шикирлийския говор в Бесарабия и Приазовието

Симеон Стефанов (България, Институт за български език, БАН) Лексиката в житието на св. Екатерина Legenda sv. Katarine divice по ръкопис I c 6 от Архива на ХАЗУ: Глотометричен анализ

Палмира Легурска (България, Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“, БАН) Концептът „човек“ и езикът

Елена Хаджиева, Рени Манова (България, СУ „Св. Климент Охридски“, ФСФ, Катедра „Български език като чужд“) Говорите чудесен български

Литературата  /  Literature

Иван Христов (България, Институт за литература, БАН) „Крехка ваза от най-чист алабастър“ – женската тема в българската литература между двете световни войни

История  /  History

Кръстьо Йорданов (България, Институт за исторически изследвания – БАН) Православната общност на град София и неговите околности през XV - XVI век

Етнологията  /  Ethnology

Милена Маринова (България, Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей – БАН) Прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур – между художественото пресъздаване на миналото и претенциите за историческа достоверност

Изкуство и култура  /  Art and culture

Філас Віктор (Запоріжжя Институт по украинска археография и изворни изследвания "М. С. Грушевски" към Украинската академия на науките - клон в Хортица) Візуальне освоєння Північного Причорномор’я в останній чверті XVIII cт.: особливості та персоналії

Галина Апостолова–Шаркова (България, София, Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, Вокален факултет, Катедра „Класическо пеене“) Васил Папазович – български композитор, цигулар и пианист от втората половина на XIX век

Роксана Богданова (България, Пловдив, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство) Щрихи от портрета на шуменския музикант Димитър Тюлев (1882–1946)

Румяна Златанова (Университет Хайделберг) Хрониката на едно вдъхновение - Балерината Емилия Андонова

Валентина Пачева, Сергій Пачев (Україна, Мелітопольський державний педагогічний університет імені Богдана Хмельницького) Наукова серія „Болгари Північного Приазов’я: історія, мова та культура“

Спартак Паскалевски (София – Хайделберг) Глобалисткият мит, надежди и прозрения (Аспекти на интегриращия културен диалог)

През погледа на специалиста  /  Expert's perspective

Савина Кирилова (България, СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по химия и фармация) Фалшивото научно публикуване – белези и рискове за науката

Конференциите  /  Conferences

Корина Лешбер (Берлин, Институт за лингвистични и междукултурни изследвания) Интердисциплинарен симпозиум „От повторението до ритуала. Актуални процеси в езиците и културите на обществата от Югоизточна Европа“

Калина Минчева (България, Център за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев") Славянското културно наследство. Перспективи на изследването му

Ваня Мичева (България, БАН, Институт за български език) Международна кръгла маса „Поглед към славянската аксиология“ от словашки, български и руски учени

Младите в науката  /  Young people in science

Димитрия Иванова (София, Институт за български език, БАН - докторант) Материалната и духовна култура на българина според лексиката на софийските книжовници от XVI в.

Мирена Митова (България, Институт за исторически изследвания – БАН, докторант) Институционално устройство на Международния панаир – Пловдив в периода 1936 – 1948 г.

Интервю  /  Interview

Лора Величкова (България, София, Университет по библиотекознание и информационни технологии) Проф. д.ф.н. Цветана Георгиева: Интернет ни дава информация, но не може да замени системата от знания

Емил Басат (България, Велико Търново, Издателство „Слово“) Разговор с преводача Александър Шурбанов - Повод: „Дордето слънцето се пръсне“, Дилън Томас. Превод Александър Шурбанов, Жанет 45. Репортаж от премиерата: Фотосинтезис, 5 декември 2018 г.

Нови книги  /  New books

Жените в историята на академичната наука в България. Авт. кол. С., 2018   [Рецензия]

Елка Мирчева Староизводните и новоизводните сборници – преводи, редакции, преработки, книжовноезикови особености. Издателство: Валентин Траянов, 2018, 398 с. ISBN: 97895499287   [Рецензия]

Зоя Барболова, Маргарита Симеонова, Мария Китанова, Неда Мутафчиева, Палмира Легурска Речник на народната духовна култура на българите. София: Наука и изкуство, 2018, 504. ISBN 978-954-020-337-9   [Рецензия]

Непознатият Дамян Калфов. Сборник с материали от конференцията, посветена на 130 години от рождението на писателя. Съставител Румяна Пенчева. София: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национален литературен музей, 2018. 196 с.: с портр, сн. и факс. ISBN: 987-954-523-160-5   

Емил Басат За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература. Изд. Парадигма, 2018, 360 с. ISBN: 978-954-326-349-3   [Рецензия]

Петър Пламенов Тялото текст. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 462 с. ISBN: 978-954-07-4381-3   [Рецензия]

Любомир Кутин Светът на фестивалите. 2018, Варна: Морски свят, 236 с. ISBN: 9786197328547   [Рецензия]

Искра Христова-Шомова Драготин миней. Български ръкопис от началото на ХII в. УИ "Св. Климент Охридски", 2018 г., 751 с. ISBN 9789540744735   [Рецензия]

Рецензии и отзиви  /  Reviews and Comments

Алека Стрезова (България, Институт за исторически изследвания, БАН) Жените в историята на академичната наука в България. Хабилитираните жени в БАН. Автори: А. Стрезова, Дж. Иванова, Ж. Назърска, М. Николова, Н. Казански, Р. Стоянова, Цв. Радулов, Цв. Величкова. С., ROPRINT, 2018. ISBN 978-619-90373-7-9

Ваня Мичева (България, Институт за български език – БАН) Елка Мирчева. Староизводните и новоизводните сборници – преводи, редакции, преработки, книжовноезикови особености. София: Издателство „Валентин Траянов”, 2018, 398 с. ISBN 978-954-9928-73-0

Ярослав Годун, Сабина Павлова, Митко Новков (Полски институт, София, Съюз на преводачите в България, литературен критик) На Полша – с любов Емил Басат. За Полша – с любов. Българските гласове на полската литература. Изд. Парадигма, 2018, 360 с.

Тодор Бояджиев (България, СУ “Св. Климент Охридски“) Речник на народната духовна култура на българите. Изд. „Наука и изкуство“, София, 2018, 504 с., ISBN 978-954-020-337-9

Красимир Делчев (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) „Тялото текст”- една книга за малцина и мнозина

Стилиян Йотов (България, Софийски университет „Св. Климент Охридски“) Любомир Кутин. Светът на фестивалите. 2018, Варна: Морски свят, 236 с. ISBN: 978-619-732-854-7

Камелия Христова (България, СУ „Св. Кл. Охридски“) Поглед от XXI в. към ръкопис от началото на XII в. Искра Христова-Шомова. Драготин миней. Български ръкопис от началото на XII в., София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 751 с.

Иван Г. Илиев (България, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“) Отзив за книгата на Ружа Маринска „Говорни особености в Ксантийско и Гюмюрджинско. По топоними от „Българомохамедански селища в Южни Родопи“ от Патриарх Кирил“. Макрос. Пловдив. 2008

Калина Минчева (България, Център за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“) Сборник с материали от Международната научна конференция „Културни мостове. Минало и съвремие“, посветена на 30-годишнината на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ (=Годишник на Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ – Софийски университет „Св. Климент Охридски“, том 99 (18), 717 с.

Броеве




Авторското право

Материалите, включени в съдържанието на списанието, представляват обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) (документ на Word - 0,5 MB).

Съгласно чл. 35 от ЗАПСП произведенията могат да се използват само след предварителното съгласие на автора.

На основание чл. 173, ал. 1 от Наказателния кодекс „Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на науката, литературата или изкуството или значителна част от такова произведение, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева, както и с обществено порицание.”.